Южната част на България се характеризира с по-топъл и мек климат, което се отнася за населените места в нея. В област Пазарджик едно от селата с подобен климат носи името Радилово, което е на територията на община Пещера. В исторически план общината остава известна с клането, което турците извършват над местното население. На един от скатовете на Родопа планина се намира именно това село, което лежи на четиринадесетия км между Пазарджик и Пещера. Капитан Димитриево и Бяла са две от селата, с които населеното място граничи съответно в посоки север и изток. Известни са и другите две гранични точки на селото – Пещера и Дебращица. Землището може да се похвали с цели 200 местности, имената на някои от които могат да се открият в интернет. Сред тях са например Сакарица и Куманица. Сора Нива и Капил пък само потвърждават отдавна налаганата теза, че имената на местностите са свързани с местните разбирания.
Така по тези места в Радилово има капища, на които българското население извършва своите курбани за здраве. Също така Сора нива се свързва с началото на жътвата. Счита се, че в своята по-ранна история това населено място не е било популярно със сегашното си име. Войново дава основание на съвременните изследователи да го тълкуват като място, което е охранявано от войници. Става дума за охрана на стар път, който се явява проход към водите на Бяло море. Но ако това се случва малко след като страната попада под властта на османците, то за сегашното име има друга версия. Тя е пряко свързана с името на възрастен човек – дядо Ради. Когато дядото прави опит да се спаси от турските набези и да остане жив, той се озовава в този край и му дава определението „земен рай“. Не се знае защо на по-късен етап селото е кръстено на негово име – вероятно за да му се отдаде почит като един от първите му жители. Поне 1 000 души е броят на населението по време на и в разгара на Априлското въстание. Постепенно през годините жителите се увеличават и през 1887- ма например са 1 435.
Положителната тенденция да се увеличават живеещите в Радилово хора се запазва до 1955-та година, независимо от всички войни. След тази година хората постепенно намаляват и по този начин селото се превръща в поредното населено място с тревожно нисък брой население. Близостта с Пещера и Брацигово неизменно свързва мястото със събитията от Априлското въстание, избухнало през 1876-та година. Георги Божинов не е единственият автор, който потвърждава това в своите книги. Според него жителите на селото пряко са подпомагали революционните комитети. Същата теза застъпва един от най-видните автори на това време – Захари Стоянов със своите записки по българските въстания. Пак от този период, но малко след като страната е освободена, селото нашумява с друг останал в историята факт. В района му през 1897-ма година на 11-ти май животът си губи Алеко Константинов. Той е известен с написването на творбите Бай Ганьо и До Чикаго и назад, а освен това има юридическо образование.
